Как се пише мотивационно писмо !

Майсторски написаното мотивационно писмо е ключът към мечтаната работа. Обичайно тя върви с автобиография, но последната е бошлаф работа – всеки може да завърши „Компютърни системи и технологии“ в Масачузетския технологичен университет, после да се прехвърли филмова режисура в „Los Angeles’ school of art”, а да не може да кара водоноска и не е низал тютюн. Демек, не може да свърши работа за две стотинки. Истината е, че вашият евентуален шеф ще ви прецени според мотивационното писмо. То трябва да е дръзко като „кървавото писмо“ на Каблешков, нежно като любовната кореспонденция между Наполеон и Жозефина  и драматично като историята на Титаник.

Какво трябва да имате предвид:

     Хартията – често кандидатите за хубава позиция са около осемстотин пъти повече от свободните места и тонове хартия с молби, автобиографии заявления и всевъзможни притурки се събират в отдел „Човешки ресурси“. Тях на кашони после ги изсипват в стаята на шефа. На времето така теглеха разни томболи – един огромен надуваем басейн и в него хиляди писма. Представете си кой нормален човек ще седне да чете всеки лист, напечатан с глупостите на някой нещастник. Нужно е да се отличите. Ако началникът е мъж, може да изберете някаква хартия с малки щампи на голи жени, в плика може да добавите билети за мач, парче домашен суджук, малка мостра домашна ракия. Ако е жена, за да се отличите с цветна хартия – най-добре пепел от рози.  Хубаво е хартията да е парфюмирана или поне натъркана в ейвънските каталози или барем капнете няколко капки розово масло. Препоръчва се шрифът да е италик или лучида калиграфи. Жените се впечатляват от такива работи. Още по-добре ще е ако действате на оризова хартия, навиете на руло и шибнете някаква сладурска панделка.

Обръщението – подмажете се дебело и витиевато. Например: Уважаеми господин, д-р, ст. чл.  кор. I ст.на БАН, доц., инж.,архонт/ хаджи Петров/а.  Шефовете умират да ги титулуват, дори и с титли, които нямат. Така, че първите десет точки ги взимате от воле.

Има няколко акцента, които трябва да присъстват във вашето мотивационно писмо: да напомня на вашия шеф какъв е бил на младини, да убеждава за вашата отдаденост и креативност.

Относно младините не е нужно да обяснявате къде сте джапали бос по село и как сте бесили котки на джанкови дървета, нито колко сте се били в училище или как сте крадяли вафли от кварталната лафка.  Трябва да си създадете леко страдалчески имидж на човека, който целеустремено сам си поправя път в живота, например:

От осми клас всяко лято ходя на платени бригади за бране на череши/ябълки/грозде/рози/шипки. Това продължава и понастящем, тъй като макар и на 37 години не искам да лежа на ръцете на наш’те”.

     Трябва да е ясно, че държите живота в своите ръце, макар и с трудности и лишения, макар, че:

„…баща ми е втория човек в „Лукойл България” и е акционер в около 437 дружества и трети по обем получател на обществени поръчки в страната.  Марешки, Баневи, Домусчиеви, прокуратурата и ОЛАФ само могат вода да му носят. И независимо,че загубите на фамилията в КТБ са за около 140 милиона, бизнесът ни продължава да е стабилен и е един от четирите слона на българската икономика”

Въпреки финансовите възможности на фамилията вие настоявате сам да определяте посоката си на развитие и без чужди протекции и референции:

„Завърших техникум за обществено хранене в град Симитли, понеже усещах, че италианският лицей и първа немска са твърде префърцунени и никак не те подготвят за живота. Улавях с порите си, че готвенето е моята стихия и много се кефя на Ути, който благодарение на своите две ръце стана 146 кила”

Може да пропуснете обстоятелството, че дълго време от ученическите ви години бяхте хероинов наркоман и ограбвахте де-що има съученик и даскал та го докарахте до частен ученик в Симитли, при това след десет телефонни разговора между баща ви с трима образователни министри /и главния прокурор/. Да, бързо ги сменяваха.

Нататък:

„Разбира се, високите ми резултати в средното училище не останаха незабелязани и след завършване на 11-и клас /техникумът е тригодишен/ получих покани от цялата верига ВУЗ-ове от бръшлянената лига и още: Кинг’с колидж и Манхатън скуул оф арт. Като възпитан в родолюбие избрах Европейския политехнически университет, ситуиран в гр. Перник. Отделно, че имам удобна автобусна линия, от центъра на Драгалевци и в РСВ-то на гарата готвят хубаво. Не искам да дразня колегите си и не прибягвам до частния ни хеликоптер”.

     Отдаденост в работата:

Характерно  е за шефовете, че искат пълна отдаденост в работата и без празни приказки. За това е добре да обявите, че имате синдрома на Аспергер, Той е от аутистичния спектър. Болните се характеризират с маниакална отдаденост в областите, с които се занимават, имат феноменална памет интелигентност над средната и лоши социални умения. Сиреч тих работохолик с великолепни трудови резултати.

Креативност:

    За креативност може да посочите генетичната си закалка по бащина и майчина линия:

„Бидейки със селски произход, но с много находчивост баща ми успя за една приватизация време да се превърне от обикновен маргинал в необикновен олигарх. Помогна му нестандартното мислене и умението за лавиране – започна с тъмно червени приятели в края на осемдесетте и сетне продължи с тъмно сини, сега е център, но току  залети към патриотите или либералите. Винаги е улавял правилната тенденция в политиката, съответно в икономиката. Майка ми също не е стояла със скръстени ръце и тръгвайки от социалните низини е натрупала богат житейски опит, докато се добере до баща ми. Вярвам, че немалка част от тяхната дръзновеност притежавам и аз.”

Не е добре, обаче, все да изтъквате родители си, тъй като няма да наемат тях, а вас, затова добавете:

„Ето защо, винаги съм търсил нестандартни решения и когато се е налагало съм преписвал по изпити със всевъзможни средства – хендсфри поставено в бинтовано уше, мнооого рядко с традиционни царски пищови, купувал съм готови теми и реферати от водещи професори в материята. Установил съм около 40 начина да не плащаме или укриваме данъци, което може да се утвърди като политика за съкращаване на фирмените разходи”.

    Лека заплаха:

Понякога каквото и  да напишете, каквото и да сте завършил и независимо от безценния ви опит и познания шефовете просто не ви наемат. И така 4-5 години. Затова може да вкарате лека заплаха и да го напъхате в червения ъгъл на ринга:

„Всъщност истинският повод да ви пиша е, че ви давам възможност да избирате: може да ме наемете като заместник-управител или да казвам на баща ми да купи фирмата ви и лично да ви уволня. Мисля си, че заедно на върха можем да изведем фирмата до неочаквани икономически резултати и бихме черпили взаимни познания и опит”.

     Вярвам, че ще вземете правилното решение, тъй като не желаете да ви возят в багажници. И да ви разхлаждат зимно време в язовир Искър.

                                                                          С уважение,

                                                                              А. Божков 

     Да, мисля че това ще свърши чудесна работа. Накрая си го проверете за правописни грешки и мушнете две-три празни гилзи в плика.

    

 

 

 

 

Share

Вашият коментар