Наш Гошка

Той особено мъчително завърши средното си образование в техникум по строителство, бидейки от не най-напредничавите умове, отчасти дължащо се на вкуса му към метал музика, дълга коса, ластични дънки, китайски кецове /доколкото към този момент комунистическата партия не допущаще нахлуването на американски такива и единствено даваше да се жабуркаме с кока-кола/. Гошката* беше видял НЛО в края на пети клас в двора на едно спортно училище, което към днешна дата не го впечатлява особено, поради това, че от тогава почти всяка година вижда по едно. Като виден представител на метъл общността от него се изисквало и той го изпълнявал съвестно, да присъства на всякакви събирания имащи тая метъл насоченост. И при една от тези насочености трябвало да посети една селска кръчма, където било организирано метъл-парти. Айрън –мейдън, Ей-си-ди-си и сие. Всички си махнали главите с бира и си напъхали разни синджири по гащите, черепи по тениските и задължително кубинки лятно време. Августовско селско метъл-парти проведено във виден черешарски край с най-много трактори на глава от населението. Наистина ли някой вярва, че тия отрудени хора, верни на лозунгите, че „Рейгън е враг номер едно на тутраканска селищна система” и че „Не бива да остава нито една неодрусана слива в нашето село” ще си спретнат метъл купонче под носа на партията? Гошката не търсел отговорите в себе си, когато бирата му дошла в повече решил да се изпикае в една вада и тук е поантата. Бирата ли била тъмна, тъмна ли била нощта или синдикалната вада криела своите тайни ? Неизвестно кое от горните се явило причина Гошката да падне гол до коленете във вадата, която за негов късмет не била пълна с вода, а с прясна коприва. В два през нощта Гошката опищял света и по стечение на октавите си надвикал респрома в заведението. Всичко се сурнало да види какво е станало, белким има бой, та да се включат, накокържени от музиката. Водели се по звуците и в ентусиазма си да помогнат на метъл-братчето почти го стъпкали във вадата. Когато го изтеглили вече бил подпухнал от копривата. Животът му висял на косъм – целият бил розов като новороден индианец, даже и очите му се били стеснили, скулите му се вдигнали, а косата му станала още по-дълга и черна. Един съмишленик предложил да го загащят да не вземе да му окапе нещото, а друг, че може да го откара със семейната волга до спешния център. Само бързата мисъл и провидението го спасила от срамната смърт да бъде покосен от копривна треска по време на метъл –парти в овощна зона. След четири дни, през които се мазал изцяло епидермално и дори обикновеното пикаене изисквало поставянето на гинекологични ръкавици, Гошката се възстанови, без да намрази нито твърдия саунд, нито Драговищица, нито синдикалните вади, а копривата – беше развил имунитет до живот. В тялото му има такава концентрация от желязо, че може да забива пирони с голи ръце. Веднъж даже сподели, че е имал възможност да даде правдиво обяснение пред една дама защо задникът му е толкова стегнат. Копривата. Мисля, че ако на база случката Мариус Куркински режисира с главна роля на Антъни Хопкинс, петото продължение на „Мълчанието на агнетата” ще засрами първите части. Първите части ще бъдат срамните части на поредицата. От медицинска гледна точка случаят бил банален, но симптоматиката била извънредна – разстройство на личността, придружено с обикновено разстройство, на фона на подпухнал човек с цвят на избледняла сьомга, който имал всички атрибути на металара, но снабден с гласа на скопен вокал от видинския мъжки хор. От тия симптоми, придружени от група маниаци, слезли от черна волга, доктор Хаус щеше да си строши бастунчето в главата на Гошката.

*по изрично настояване на прототипа на героя името е променено. Истинското е Георги. На снимката е той от мястото на събитието 20 години по-късно.

Share

Вашият коментар