Дракони в откраднатото училище

 

Част 1 Десантът.

По време на парашутния десант през по-миналото лято един от десантчиците бе изпратен в спокоен район в полите на Витоша. По точно едно от десантчиците, защото те бяха малки, но здрави зъбни колела, държани дълго време в една банка за кадри и сега бяха извадени. За тях нямаше никакво значение дали ще бъдат в полите на Витоша, близо до кино Сердика или на Дондуков. Навсякъде правеха едно и също.

1

Комисията тръпнеше в очакване. Най-после То влезе и зае мястото си. Изпитът се състоеше в проверка на познания, когато имаше такива. Изтегли билет: “Свободата, равенството и братството в творчеството на великия френски писател Виктор Юго.” Колелото загря. Опита се да си спомни отговора на въпроса, който вчера тайно му бяха препратили и подробно обяснили, но не можа. Комисията улови смущението и за да му помогне да получи  желаната от всички оценка Отличен 6 го насърчи:

– А чели ли сте Нормативните Документи?

Зъбното колело беше завършило дистанционно и Лицей за нови лидери и предни предавки.

– Разбира се. Това са любимите Ни ходожествени пороизведения. В тях пише, че през тази година акцентът ще бъде върху планирането и контрола.

– Прекрасно. Вие сте отлично подготвен. Точно такива хора ни трябват. Имаме един пиедестал тъкмо като за Вас. Знаем, че нямате идеи, но ще Ви дадем от нашите.

– Надявам се, добави усмихнато колелото, че сте прочели в автобиографията Ни етапът Подуяне. Там оптимизирах гимназията до основно.  Сега се чувствам подготвен да се заема с основното смазване във всяко най-голямо училище в градът Ни. Особено след като разполагаме със смазка от Международния Смазочен Фонд.

Всички присъстващи бяха на същото мнение. Вчера това бяха казали и в По света и у нас. Грешка не можеше да има.

Точно на това място господин Представител, изпратен от …. , се събуди. Останалите членове на комисията го погледнаха весело и благодарно му казаха;

– Добро утро. Честито. Имате прекрасен вкус.

Господин Представител извади една голяма пазарска чанта, зави в найлонов плик колелото, пъхна плика в нея и се качи на 305.

 

2

Някои Подчинени от противоположния пол много  харесаха  десантчика и неговия стил на работа.

“Има атлетична мисъл. Като моята. Точно според нормативните документи. Сигурно е спечелил конкурс по честен път. ” си мислеше един и точно в този момент колелото го покани за помощник.

Работата на Помощника е изключително отговорна.

Ако сте смазали добре вратата на един шкаф, никой няма да разбере кога криете там и кога не криете.

Това беше единственото нещо което научи от Колелото, след като му стана помощник. Преди да му бъде разрешено да работи сам, Помощникът  само следеше дали наоколо е добре смазано. Никоя френска делегация не биваше да чуе нищо. Всъщност това беше и единственото нещо което колелото умееше, и на което го бяха учили в Лицея. Профилиращите предмети бяха Дискретно и непрекъснато смазване, Човекът и смазката, Смазката в гражданското общество и спорт по избор. Колелото предпочете Смазочния парашутизъм.

Тези им познания се оказаха изключително полезни на 24 май, когато хората пускат балони и се радват. По Смазочно пеене учиха една песен, която пееха на този празник: Ода за смазката. Текстът е лесен и на френски. За съжаление учениците от последните класове не обичат смазването, което беше въведено неотдавна като общообразователен но задължителен предмет и имат много неизвинени отсъствия. Някои даже са наказани с предупреждение за преместване. Не ги преместват защото знаят, че е безсмислено. Този  предмет, в който са изложени основите на някои части на държавното устройство, е нелюбим навсякъде.

Колелото започна да чете прощалното слово, в което се говореше за чудния свят на смазките и за това какъв светъл живот очаква абитуриентите след като се събудят на другата сутрин и се видят добре смазани.  Изведнъж, но не за първи път, присъстващите обърнаха гръб на колелото. То запомни това.

Те бяха поканили един стар дракон, когото всички добре познаваха и обичаха. Всички се усмихнаха. Когато човек се усмихва, не се нуждае от друго. На душата му става леко. Драконите също се усмихват. Те качват на гърбовете си децата и по-големите, и ги возят из небето. Летят заедно и им показват колко голям и хубав е светът. Изобщо драконите са добри същества. Затова  хората им се радват. Децата си спомниха с носталгия за времето когато зоологията беше по-важен предмет от смазването. Възрастните си спомниха за времето когато бяха деца.

Колелото също си  спомни. То отиде до Големия Телефон и се обади веднага на По-Голямото Колело.

– Ало, добър де-е-ен, как сте госпожо По-Голямо Колело?

– Благодаря и аз съм добре. Бих искал да Ви помоля за една Услуга.

– Две цистерни в пещерата на драконите?  Да, всичко е според нормативните документи. Там не се говори за никакви балони, а думи като обичам въобще отсъстват. Ще я затворим завинаги. И искам да ви помоля за още нещо. Не може ли да отмените и едно Решение: “ Да се включи Ода на радостта в учебната програма.“ Смятам, че една ода е достатъчна. Общината няма достатъчно средства за факултативен материал. Пък и не я знам.

 

3

На монитора се виждаше истинско произведение на изобразителното изкуство. До грижливо оформената човешка задна част се мъдреше автограф на автора и послание до близък приятел. Държавна сигурност и агенцията за гражданите в чужбина бяха по следите на нарушителя. Подчинените бяха привикани, строени и запитани. Доносникът го нямаше. Той беше освободен от този ритуал за да не бъде разкрит. Всички останали бяха тук.

Зъбното колело изскърца заплашително и погледна въпросително. Подчинените не му обърнаха особено внимание, изтриха файла със шедьовъра и си тръгнаха. Колелото остана само. То започна да се върти със стола и докато се въртеше се опитваше да разбере защо и другите не се въртят като него. „Нима е възможно в техния живот да има нещо по-важно от това да се въртят?“.

От въртенето обаче то само прегряваше. През последните четири петилетки беше направило милиони обороти, но не бе успяло да отговори на нито един въпрос. Това не го притесняваше. Беше отличен десантчик, а такива сега се търсеха. То си мислеше, че щом в лицея не ги бяха учили да решават проблеми, значи това никому не е нужно. Притесняваше го друго нещо. След като всички разбраха, че не умее да го прави, престанаха да го търсят. Налагаше се да ги привиква. Подчинените никак не обичаха редовното смазване и въртенето. Те въобще нямаха нужда от него. То се прибра в кабинета си и отвори  Свещената Протоколна Книга на Съвета на Подчинените Му.

“Не бих искал моето изказване да се възприема като апломб към пиедестала Ви. А съкращаването на бюджета на общината ще се отрази още по лошо и върху нас, подчинените, ако ние манипулираме …“

“Ръководството се опасява за Вас, защото критикувате неговия метод на работа …”

Отдавна не му бяха правили апломб.

Думата манипулирам му хареса много. Отначало не беше уверено какво точно означава, но се надяваше, че и другите няма да питат.

После разбра, че е точно другото дещо което умееше да прави добре, и дълго се бе чудило как да го каже с една дума.

Някой почука на вратата. Колелото скри в сейфа Свещената Протоколна Книга.

Беше един досаден подчинен, който не се поддаваше на манипулиране. Засега още не беше ясно как се смазват такива подчинени. Колелото попита:

-Защо искате да  четете тази книга?

-Искам да почерпя от нея знание и сила. Защото те са в истината, а тя е в тази книга. – отвърна подчиненият.

Дългото дедуктивно разсъждение смути малко колелото, но  то успя да направи пълен оборот и да запази самообладание.

-Няма да Ви я дам. Тя е само за билите на конкурс като мен.

-Но без нея не можем да се преборим със злото и да освободим драконите.

-В качеството на какъв ще се борите със злото и ще ги освобождавате? В качеството на какъв, питам аз? Та аз спечелих този конкурс за да решавам съдбата Ви. Няма да ви дам Свещената Протоколна Книга на Съвета на Подчинените Ми. И ако решите да извикате полицията, защото не съм подписал последния протокол, а мога и да го фалшифицирам … ще скоча и ще натисната вилката на телефона.

Беше казало твърде много, но истината болеше. То наистина не го беше подписало.

Нямаше много време. Приятелите на дракона бяха разбрали за пещерата и се канеха да заведат там вестниците и телевизията.

 

4

Зъбното колело тракаше нервно, и оставяйки в коридора след себе си дълга маслена следа, дърпаше за ръкава една хигиенистка и крещеше:

– Намерете ми Помощника, доведете ми Помощника. И залостете вратата !!!

За пръв път вратата заяде.

От другия край на коридора се затича Помощникът, като си говореше полугласно и кършеше ръце, надявайки се да го чуят само тези които трябва.

-Ах, телевизията сега ще снима, трябва да направим нещо за да провалим снимките. Къде е председателят на комисията по проваляне на снимки на телевизии?

Помощникът се плесна по главата. Бяха забравили да назначат такава. Имаше 19 други неработещи комисии, но за тази бяха забравили.

 

Нормативните Документи се оказаха несъвършени.

 

Наложи се колелото все пак да отговори на един много неудобен въпрос.

-Вярно ли е, че тук смазвате добре?

-Само с висококачествени масла и смазки, точно според Нормативните Документи. А в конкретния случай, заради който сте дошли, смазах с удоволствие. Поисках и съгласието на Съюза на Българските Подчинени. Не можеха да откажат. Аз лично съм ги смазвал.

Наистина, никъде не се чуваше скърцане.

 

5

 

Голямото Зъбно Колело от Предната Предавка седеше смутено. За пръв път го показваха по телевизията в толкова неудобно пложение. Беше свикнало то да извършва техническите прегледи, а сега Журналистката беше приготвила само за него голямо пластмасово шише. Не че нямаше нужда. Отдавна беше ръждясало и скърцаше неприятно, но си мислеше, че не се вижда.

Грешеше. Повечето хора отдавна мразеха гадния звук, който  то издаваше. Логопедът му беше дал няколко полезни словосъчетания, чиито смисъл то не разбираше, но наистина отслабваха неприятното скърцане: европейска интеграция, 7 пъти на ден преди ядене и на симпозиуми, гражданско образование, също 7 пъти дневно, нормативните документи  – по 3 пъти преди и след всяко хранене, и по 2 пъти пред групи от подчинени или недоволни граждани.

Босингът му започна да се обажда.

„Нямаме нужда от това Колело“, казваха децата и възрастните от екрана на телевизора,  не искаме повече да се въртим.“

– Какво ще кажете за този десантчик, добър ли е? – попита Журналистката .

Голямото Колело искаше да каже, че идеите на Предното Предаване са още живи, но се притесни да не бъде изтълкувано погрешно и каза:

– Назначили сме комисия, която ще си свърши работата както обикновено.

Един милион зрители бяха напълно убедени в това.

Share

Вашият коментар