Портрет на Асен Петров

Асен Петров е с постоянен ръст 185 см, тегло вариращо от 105 до 130 кг., краката му са сравнително слаби спрямо останалата част от тялото, за което твърди, че са перфектни, понеже като дете доста ги е жокал с коприва, косата му е прогресивно оредяваща, което опитваше да прикрие като я боядисваше от платинено руса до ярко жълта, а в наши дни компенсира с мустаци тип Хълк Хоган.
Облеклото е екстремно и за неопитното око асоциацията е за изпаднал сутеньор или най-малкото човек, който скоро ще нахълта в Беслан и ще вземе заложници. Ансамбълът е постоянен и включва зимно време – стар анцунг, препасан със скъсена връзка от простор, като за стар анцунг си представете, че от прането долния му край разкрива глезена, на крака трудно се задържат стари, но служебни военни обувки, нежно „подпетени”, така че вървейки го удрят в петата, якето задължително е старо и камуфлажно, издаващо душа на готвач.
За лятно време, дрескода му следва да илюстрираме със следната история: Асен Петров имаше природолюбивия навик при добри температури да се къпе дибидюс /но често го бъркаше и обичаше да казва „дюстабан гол”/ в някой язовир наблизо, като за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на тялото си използваше шампоан „Зелена ябълка”, разфасовка от 1 л. Излиза от язовира, маже със шампоан тялото си обилно, включително и лицето си и се хвърля тип бомба в язовира, стои около 10 минути вътре, сетне излиза, изтръсква се като мокро куче, хваща си инструмента, за да го намести и ляга по корем, за да съхне на иначе никак не нудисткия язовир. Та при една от тия „бани” той си намери изхвърлени сандали, тип римлянки. Същата вечер, средата на деветдесетте, компанията се готвеше за посещение на дискотека, той приятно ухаещ на тиня ни се представи в следната комбинация: намерените сандали, чорап достигащ до средата на коляното, останалата част от коляното, скъсен копринен панталон от абитуриентския си бал, цвят вишна, но долния край не беше захванат със шевна машина и издаваше модната дързост да оставя безброй реснички към коляното, колан не се ползваше, заради услужливо добрата обиколка на корема, а нагоре беше подбрана плътна риза, която очевидно не беше замислена за такава като кройка, но пълнежа й я задължаваше. Коафюрата се допълваше от гъста и къса черна брада, контрастираща на прясно боядисана в жълто коса. Оформлението й издаваше непосредствена употреба на обилно количество лют червен пипер на прах, дозиран в смела шкембе чорба. И лека чеснова настойка. Лека, лека, колкото с един дъх да свали малко врабче в полет.
– Майка каза, че ми е добре така – каза Асен, като се приближи към чакащата група.
– Е, щом майка ти ти е казала, че ти е добре…
Въпреки или именно заради всичко посочено Асен имаше сериозен брой завоевания на нежния фронт. По данни от преди да се ожени около триста. Води се регистър за тая цел – тетрадка за първи клас с широки и тесни редове и там се съдържат под номер, име и дата на коитуса. И въпреки това не е лесно:
– Гледам датата, гледам името и не мога да се сетя.
Повечето от момичетата, жените, лелите до млади баби са, да кажем, не толкова атрактивни, не са непременно в родствена връзка с Кейт Мос, нямат шармантността на Мишел Пфайфър или усещането за фаталност при Джулиан Мур. Залагат повече на семплото излъчване, не натрапват с ерудиция, не затормозяват с енциклопедичност, лишени са от модни превземки. Телесните им контури изразяват амфорен тип, но мащабирано. Ухажването им определено изискваше прояви на героизъм, което Асен обясняваше със сваляческия лаф, че няма непревземаема крепост, а грешна стратегия.
Отстрани погледнато изглеждаше, че в немалка част от случаите Асен постъпва хуманно, с оглед липсата на засилен интерес към конкретните дами, за което не си даваше сметка, но пък галеше егото му.

Отстрани погледнато изглеждаше, че в немалка част от случаите Асен постъпва хуманно, с оглед липсата на засилен интерес към конкретните дами, за което не иси даваше сметка, но пък галеше егото му.

Откъс от сборника с разкази „Авангардни безделници“

 

Share

Вашият коментар