Как да се справим с интернет зависимостта

-Казвам се Калин Василев и от една година съм on-line независим. Нямам смартфон, лаптоп, компютър или друга техника, позволяваща on-line връзка. Изхвърлих дори и любимата си ipod-нокторезачка. Работя всеки ден за този успех и се чувствам много по-добре. Имам около 8 часа повече време за себе си или алтернативни занимания дневно.

Хората, седящи на столчета, подредени в кръг ръкопляскат. Поглеждат ме с искрена усмивка, защото могат да предположат каква война съм водил. И продължавам.

Ето какъв път извървях, за да стигна до тук:

  1. Пред очите на всичките ми 3842 приятели във фейсбук написах, че съм осъзнал проблема с безцелното цъкане в нета и поемам борба, за да намаля времето в нета. Изисках support;
  2. Проверявах през 3 мин., не, много са – на всеки 45 секунди за лайкове, шервания и коментари. Хората се туткаха и въпреки героичния ми пост никак не се задаваше революционна вълна;
  3. Проверих интернет връзката си. След това говорих с домоуправителя, касиерката на блока, кварталния, и накрая звъннах на доставчика си и му споделих, че няма никаква активност, а уж иконката мига, че съм конектнат. Проблема не е при нас, пич – ми отговори доставчика. И като набрах Калифорния, Паоло Алто, Силиконова долина (но първо вдигна някой си Митко от Димитровград – „да, тука е силиконовата долина”). Ебаси, Цукърбърг ми прави сечено!
  4. Направих четири групи за взаимопомощ. И като почнах – администрирам, баннвам и цензурирам самоотвержено. Оформиха се лагери „за” и „против”. Подробно се аргументирах. Цитирах научни изследвания в полза на тезата ми;
  5. На четвъртия ден установих, че от три дни не съм ходил на работа, ял съм два пъти, дясната ми длан е протъркана от мишката, зачервена е ужасно, пикал съм два пъти, а по … нито веднъж. Страх ме е да се пипна по дъното на панталона;
  6. Дремнах 8 минути, за да презаредя малко, доядох половинката сандвич, останал от понеделник и да се изкъпах;
  7. Още докато дъвчех усещах интернет-абстиненция, при все че зяпах в монитора. Но ръцете ми бяха заети. След ядене превързах пръстите си, защото ме боляха от клавишите. Заприличах на Майкъл Джексън;
  8. Докато се къпех, цъках с водонепромокаем калъф на смартфона и попаднах на статия от ’92-а, в която авторът казва, че чрез съвети от интернет, не може да преодолеете зависимостта си към … интернет. Има нещо вярно ?;
  9. Обаче и „самото твърдение е оксиморонно и представлява антагонистично противоречие”, коментира някакъв блогър отдолу;
  10. Реших да повдигна въпроса, откривайки 8 теми във форумите на 12 независими един от друг сайта, всичките собственост на Пеевски;
  11. Оказва се, че съдържанието им се филтрира от СЕМ и получих обаждане от Жотева, която ми казва „с мен специално по-внимателно”, на което питах „Това заплаха ли е?” без изобщо да имам представа коя е Жотева и какво тя има против моя интернет бунт;
  12.  Ненадейно угасна тока, барабар с батерията на телефона. Тъй като съм подготвен за реакция при силно напрягащи ситуации, сложих ръце на слънчевия сплит и дишах дълбоко, за да овладея тремора в ръцете. Полегнах внимателно на хълбок върху мек килим, за да не се нараня щом се появят гърчовете. Представих си, че съм куха тръстика и вятърът преминава през мен. След минута телесният дискомфорт започва да отминава и започва да ми се приспива. Чувствах се лек, бърза усмивка пробегна по устните ми. Захванах единия край на губера, за да се завия. Не исках да настина;
  13. Внезапно остър светлинен лъч проряза клепачите ми, всички ел. уреди започнаха дружно да жужат. Че даже и телефона ми се включи сам и започва картечен откъс от пристигнали съобщения във вайбър. Едва се повдигнах на лакти и видях как броячът за фейсбук известия започва да се превърта;
  14. Неподозирана вътрешна сила в мен така изригна, че само изкрещях „е са ти *бах пи*ката лелина” и със саблени удари като каратист срещу итонг-тухлички натроших в следната поредност – лаптоп, PC, пералнята /понеже е с 4-ядрена и с 4К-дисплей/. В яростта си направих на талаш и микровълновата, фритюрника и джи-пи-еса на кучето. А за стационарния телефон имах разумно обяснение – Нео от „Матрицата” и Тринити – така се телепортираха;
  15. След добре свършената работа пак легнах, успешно завит с губера и откъртих 8 непробудни часа, което не ми се е случвало, откакто в 10-и клас прекалих с някакво унгарско порно. И едва наскоро разбрах, че главната актриса стигнала чак до италианския парламент, благодарение на… Но да не се отплесваме;
  16. На сутринта имах ясна визия за успеха си. Направих си изследване с ядрено-магнитен резонанс и в обобщение – пораженията върху мозъчната кора бяха сериозни. Графиките ясно очертаваха зоните на фейсбук, гугъл, туитър и младтехник.ком – деформации. Докторът ми обясни кой сайт как ми е влиял и след бърза онлайн справка ми изписа противоалергични препарати, които да ги поръчам чрез интернет. „И какво ще помогнат ?” – питам аз – „Нищо, ще ви карат да мигате при продължително взиране, за да не изсушите роговиците на очите”;
  17. Прибрах се унил, но скоро измислих самолечение: ще избягвам местата, където има голямо струпване на хора, понеже интернета пълзи на навсякъде, ще предпочитам възрастни хора за общуване и ще чета на хартия книгите на Робин Шарма, Боян Петров, Райнхолд Меснер и Иван Звездев. А и оцеляване в съвсем малки населени места;
  18.  И така – взех елементарни сечива на цивилизацията и се напъхах в родното село на баба си по майчина линия. Оказа се едно погранично село, което при различни картографски изследвания веднъж се намира в България, друг път в Македония и чат-пат в Сърбия. Постоянното население е двама души. Единият е мъж с леки  ментални отклонения, изразяващи се в строга интровертност, при която допуска изключително общуване с говеда. Както и една баба, която няма никаква представа за себе си, поради най-обикновена склероза. От последното съзнанието й се рееше в периода на следвоенна Европа. Тези пичове нямаше да ме занимават с разни интернет глупости, така че изолацията щеше да е пълна. Идеално за off-line комуна;
  19. За всеки случай взех пет-инчов Юнус /ретро-телевизор/ за някакъв досег с цивилизацията, като думата пет-инчов, дълго време асоциирах със съвременен телефон. Оказа се, че телевизорчето е напълно ненужно, понеже нямах ем-пег-4 -декодер, но по някаква случайност прихванах на него радио, излъчващо македонска народна музика. Много терапевтично;
  20. Инструктирах жена ми веднъж седмично да ми изпраща стоки от първа необходимост по една високопроходима уазка, снабдяваща близките села;
  21. С какво се занимавам ли – през деня помагам на бай Стамен в пашата на говедата, с баба Ценето месим хляб, слагаме боб в кален гювеч и обсъждаме възхода на ТКЗС-тата и Карибската криза от 1962-а, а вечер при хубаво време лягам на тревата пред къщата, гледам към звездите, стиснал сламка трева между зъбите и си викам „Де го сега нета, да ми каже, че може да има яйца на глисти (Ascaris lumbricoides) върху тревата”. Сутрин се ослушвам за пърпоренето на уаз-ката. И като ми остане време пиша съвети по всевъзможни теми върху брезова кора, както са правили в първите години от писмеността ни. Понеже шофьора на уазка-та краде хартията дето ми я пращат. Абе справям се. И усещам как силата се завръща. Някой проверявал ли ми е профила?    
Share

Вашият коментар