Удивителната история на Андре Гиганта

 

 

Шест години след смъртта на световната легенда в кеча и борбата – Дан Колов, през 1946 г. в Гренобъл, Франция, се ражда следващата българска сензация – Андре Русимов. Той е дете на полякиня и българин и още с раждането си е белязан да е различен – болен е от акромегалия /гигантизъм/.   Единствената болест, която може да направи някого звезда. Големите дози соматотропин, предизвикани от тумор на хипофизната жлеза, издължават костите и превръщат Андре във великан. Тя е смъртоносна, но работи бавно. Болшинството болни предпочитат усамотението и странят от хората, тъй като болестта предизвиквала страх или подигравки у околните. Андре Русимов целенасочено и с упорит труд използвал физическия си недъг, така че да се превърне в една от най-скъпоплатените звезди в шоубизнеса. Дните му са белязани от зрелищни спектакли с по над 75 000 зрители около ринга, милиони телевизионни зрители, митични купони и галони алкохол

На 12 г. Андре бил висок 190 см. и тежал 110 кг. и за него било ясно, че няма да направи име в академичните среди. Решил да акцентира върху физиката си и в осми клас напуснал училище, за да развива мускулатурата си с тренировки. Паралелно с това работел и  във ферма, за да помага на семейния бюджет. На 18 се мести в Париж, където започва да тренира кеч и  скоро е забелязан от мениджъри. Тъй като през 60-те и 70-те години на миналия век кечът набирал голяма популярност в Америка Андре се мести в тази посока и приема прозвището „Гиганта”. В продължение на години печели мач след в този полуспорт, където шоуто се дължи на добра хореография, мускулести тела и умела акробатика. В един период от кариерата си се превръща в най-скъпоплатения кечист и в Америка неговата спортна слава е надмината единствено от Мохамед Али.

Болестта. Едва през 1970 г., 24–годишен,  при едно от турнетата си в Япония Андре разбрал името на болестта си – акромегалия. Както и пояснението, че едва ли ще доживее до 45-тата си година, заради типичния за болестта порок на сърцето. Андре неглижирал забраната за сериозни физически натоварвания и продължил да участва в безкрайна поредица от мачове.

   Алкохол. Гигантът бързо се прочул из кеч средите /и не само/ като най-големия алкохолик. Известни са неговите запои по време на пътуванията с личната си каравана до градовете, където играел. Често за няколко часа изпивал по около 50 кенчета бира. А при едно яко къркане в хотел заедно с приятели от кеча успял да обърне 119 бири. В края на нощта Андре заспал и понеже не се намерили ентусиасти да премъкнат до леглото над 240-килограмовото му тяло го оставили да спи във фоаето на хотела, завивайки го с покривало от роял. Освен, за да повиши настроението си, Гигантът пиел огромни количества алкохол, за да може да притъпи болките от гръбнака си. Типично за болестта са свирепите болки в гръбнака, за които той не намирал друг лек, освен алкохола. Въпреки чудовищните количества алкохол той се представял великолепно в кеч-мачовете, които въпреки имитацията на бой можело да завършат и с фатален край при лошо изпълнение на хореографията и акробатиката.  В края на спортната си кариера когато и алкохола не заглушавал болките в гръбнака Андре се прибрал във Франция, за да е около болния си баща. Това повлияло негативно на интереса към кеча и неговият бивш мениджър Макмеън се принудил да го посети, за да го уговаря да се завърне за няколко мача. Дори издирил най-добрите хирурзи, които да премахнат болките в гърба. Гигантът склонил. Когато дошъл моментът за операцията няколко анестезиолози дали разнопосочни съвети колко и каква да е упойката. Един от тях обаче проявил находчивост и питал Андре дали пие. Гигантът казал, че едва след втория литър водка започва да чувства леко опиянение. Този отговор решил всички дилеми и дори послужил за нововъведение в анестезиологията, което се прилага и до днес.

Комични случки. Поради ненормалния си ръст от близо 224 см. в края на живота си /при болните от акромегалия височината нараства до смъртта/ Андре не можел  да се вози в автобус или самолет, освен ако не са премахнати няколко реда със седалки. В Япония не успявал да се събере върху тоалетната чиния, затова дрискал върху чаршафите, а след това  ги изхвърлял. Мениджърът му – Винс Макмеън, нито можел, нито имал сили да се бори с бурните му запои, които включвали кражба и управление на файтони, затова му назначил сътрудник по пиенето, който доколкото можел трябвало да управлява пиячката и случките след това.

Кино. Гиганта взема участие във филма „Princess bride”, a неговият  живот пък служи като вдъхновение на Били Кристъл за направата на филма „Моят Гигант”. Главната роля се изпълнява от  румънеца Георге Мурешан, който имал сходен здравословен проблем, но е звезда  в NBA. Във филма малка роля има й  един от най-известните актьори-джуджета – Върн Тройър.

През 1987 г., няколко месеца след операцията на гръбначния стълб, Гиганта играе мач с Хълк Хоган и срещата се превръща в абсолютен рекорд за посещаемост на спортно мероприятие в зала – 93 173 зрители.  Това постижение е подобрено едва през 2010 г. на мача на звездите от NBA. След този мач Андре се оттегля от кеча.

Няколко години по-късно, през 1993 г., вестта за смъртта на баща му го връща във Франция и в дните около погребението почива и Гиганта. Умира кротко в съня си от инфаркт. Живее 47 години.

Гиганта регулярно се споменава в големите битки в кеча и в наши дни и е вдъхновение за мнозина болни хора, които вместо страдание и отчуждение използват всеки един от живота си, за да се забавляват. Биографичeн спомен за живота му е филма– „Андре – Сърце на Гигант” от 2007 г.

Андре Русимов разбрал от малък, че всички крайности в природата са тъжни – независимо дали имаш най-несъразмерните крайници, най-дългата пишка или най-големите гърди. Затова не пропилял дните от краткия си живот в скучни занимания – осъзнал какво му дала и отнела болестта и се втурнал да изживее живота си. След неговия край оставил, освен богатство и легендарното си име, и едно дете – Робин Кристансен.

Истинска звезда, в чийто вени течала и българска кръв.

 

 

    

 

Share

Вашият коментар