Бог от машината

В памет на Stephen Hawking

–  Ние сме машини! Хората сме просто произведени биологично. Повечето учени, които се занимават с изкуствен интелект не се съмняват в това – казва „господин робот”, както наричат най-влиятелния съвременен мислител в областта на изкуствения интелект – Джефри Хинтън[2].
И продължава:
-В крайна сметка инженерите по изкуствен интелект първи ще разберат как да обучат имунната ви система да атакува раковите клетки.
Представата за изкуствения интелект – роботизирана ръка, хуманоид или образа на метален човек ? Кое е наложило конкретната представа в съзнанието ви, когато чуете „изкуствен интелект“? Нашата култура, например, е наложила разбирането да сравняваме кучетата като мъжки, а котките като женски. Реално няма смисъл в подобно описание, което може да се определи като сексизъм. Но, както казва Хинтън, ние хората разбираме и изграждаме образите чрез хиляди асоциации и аналогии, изградени с течение на времето – кучетата са агресивни, космати, груби а котките са умни, студени, непредвидими и хитри. Първите характеристики са мъжки, последните женски. Нито едно от тези очаквания не може да се докаже чрез логика, но съществува в представата, скрита в нашите мозъци. Има нещо привлекателно и поетично в идеята, че машината може да вникне в същите тези представи и абстракции. Знанието произтича от живия живот, изпълнен с натрупано знание и опит, придаващо конкретно значение, мистериозната същност на съществуването. Такава е красотата на невронната мрежа – тя заема голям дял в науката Изкуствен интелект. „Това е много по-близо до Фройд, идеята, че има тънък филм на съзнание и умишлено разсъждение, както и всички тези кипящи неща отдолу, които не са част от съзнателното разсъждение, това е нещо друго – нещо, което действа по аналогия“, казва Хинтън. Но стига с представите за това или онова.
Самата наука Изкуствен интелект (ИИ) е мулти-културна и мулти-наука (наука, която включва в себе си много науки) с раздели и части от математика, биология, философия и т.н. Ето защо възможните й приложения са безброй и не би следвало да се свеждат само до откриване на съвпадения, класификации, разпознаване на образи, симулиране на реч или комбинаторни изчисления и игри. ИИ преди повече от 20 години побеждава човека на шах[3], използвайки опита на изиграните преди това партии и мощта на наличните компютри с познати алгоритми. Синтезът и анализът на реч в днешните помощници Siri, Cortana и Alexa, както и системите за навигация и автономното управление на автомобила са създадени с помощта на същите тези техники в ИИ. Всичките те са открити преди десетилетия. Системите за ИИ (СИИ) по това време са били неприложими поради невъзможността компютрите да обработват достатъчно данни и знания, за да бъдат обучени за решаване на конкретната задача.
Днес обаче виждаме едно възраждане на СИИ. Наблюдаваме технологични компании, които успешно налагат тези способи в ежедневието ни. В последните години изкуствения интелект се превръща в една мощна модна тенденция. Но извън маркетинга и целия шум, ИИ днес се впряга и като единствения възможен изход при решаването и търсенето на отговори на някои от най-големите проблеми в света като: как да се диагностицира рак; каква е вероятността да се разболеем от конкретна болест и как да се открие и приложи правилно лечение. В тази насока канадският стартъп „Deep Genomics“ разработва методики чрез ИИ, които ще могат да разчитат и тълкуват ДНК, което предполага откриването на болестта поколение по-рано и ще определи най-доброто лечение щом отидете при личния лекар.
    Етичните последици от ИИ и зависимостта ни от машините.
Знаем, че ИИ ни помага да разберем как би изглеждало нашето лице ако сме от другия пол. Наскоро дори бяха публикувани видео материали, в които известни лица на певици и артисти перфектно бяха наложени върху движения на чужди тела. Това поражда въпроса – трябва ли да сложим граници в използването на ИИ? Шумотевицата около тази тема е не само за пари, но и за бързия темп на интеграцията на ИИ в ежедневието. Разстоянието между познатия ни мобифон с цифрова клавиатура и iPhone 10 с разпознаване на лица е по-малко от 10 години и много изтъкнати учени предпазливо сочат, че технологията навлиза стремглаво, далеч преди способността ни да я управляваме. Стивън Хокинг, Илон Мъск и Бил Гейтс предупреждават всички за опасностите от неограничен  ИИ.
„Страхувам се, че ИИ може да замести хората изобщо“, каза Хокинг наскоро.
Хинтън също е наясно с възможните етични последици и добавя:  „Сценарият на апокалипсиса, в който компютрите взимат превес над хората – това не е нещо, което може да се случи в близко и обозримо време“.
Още сме далеч от подобен развой и този казус не стои пред обществото в момента.  Философите може да мислят в този аспект, но днес има  много други предизвикателства. Ето как Джефри Хинтън, отговаря на въпроса как да променим зависимостта си от машините: „Чувствате ли се по-малко хора, когато използвате джобен калкулатор вместо смарт телефон? Ние сме машини, ние сме произведени биологично. Повечето хора, които се занимават с ИИ, нямат съмнение, че сме машини. Ние сме просто изключително луксозни машини. Ние сме специални, чудесни машини“, отговаря той.

______________

[1] Dues ex machinа, произлиза от древногръцкия и древноримския театър. Обозначава действието, когато бог или повече богове са спускани с помощта на кран на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. Така „бог идва от машината“. Днес се използва за нарицателно на изкуствен интелект.

[2] Агенция „Блумбърг” го включва в годишната си класация за 50-те най-влиятелни личности на 2017 г.
[3] На 11 май 1997г.  шахматния компютър „Deep blue” побеждава актуалния шампион Гари Каспаров. Общият резултат е 3,5:2,5 ( пет  ремита и една победа за компютъра). От няколко години се провеждат състезания между шахматни програми и засега доминация има програмата Stockfish.

Share